Какво е паспортът на батерията?
Паспортът на батерията е цифрова лична карта, собствена за всяка батерия, която се преглежда чрез сканиране на поставен върху нея QR код. Той става задължителен от 18 февруари 2027 г. за три категории: батериите за велосипеди, тротинетки и други леки транспортни средства, индустриалните батерии с капацитет над 2 kWh и батериите за електрически превозни средства (чл. 77, параграф 1 от Регламент (ЕС) 2023/1542).
На тази страница
Какво точно се нарича „паспорт на батерията“?
Регламентът го определя като „електронен запис“, свързан с батерията (чл. 77, параграф 1). На практика това е набор от данни, хостван онлайн: кой е произвел батерията, за кой модел става дума, химичният ѝ състав, капацитетът ѝ, очакваният ѝ експлоатационен срок, декларацията ѝ за съответствие, как да бъде демонтирана и рециклирана, а с времето и нейното състояние на изправност.
Официалният термин е „паспорт на батерията“. В практиката се казва също „батериен паспорт“ или „цифров паспорт на батерията“: това е едно и също.
Списъкът на съдържанието му е определен в приложение XIII към регламента: 28 рубрики, които Комисията разписва в 71 точки данни в ръководство за прилагане. Броят на задължителните точки зависи от категорията батерия.
Кои батерии трябва да имат паспорт?
Три категории и само те (чл. 77, параграф 1):
- батериите за леки транспортни средства: електрически велосипед, тротинетка, товарен велосипед, независимо от капацитета им;
- индустриалните батерии с капацитет над 2 kWh: домашно съхранение за соларни панели, мотокари, роботи, телекомуникации;
- батериите за електрически превозни средства: леки автомобили, лекотоварни автомобили, камиони, тежки двуколесни превозни средства.
Портативните батерии (телефон, инструменти), стартерните батерии и индустриалните батерии от 2 kWh или по-малко нямат паспорт. От същата дата обаче те ще имат QR код (чл. 13, параграф 6): вижте батериите без паспорт. За да разберете в коя категория попада Вашият продукт: нужен ли е паспорт за моята батерия?
От кога?
От 18 февруари 2027 г. Датата е записана в самия регламент (чл. 77, параграф 1); тя не зависи от никакъв акт за прилагане.
Значение има датата на пускане на пазара на всяка батерия, т.е. първият път, когато тя е предоставена на европейския пазар (чл. 3, точка 16). Пускането в действие – когато дружество само използва батерия, без да я е продало – се отчита по същия начин. Внесената батерия обикновено се пуска на пазара при митническото ѝ освобождаване (Комисията, уебинар от 7 юли 2026 г.). Подробностите са на страницата график.
За какво служи?
Паспортът събира на едно място информация, която интересува различни хора. Регламентът предвижда три нива на достъп (чл. 77, параграф 2):
- всеки: купувачът, местният сервиз, клиентът, който сканира QR кода в магазина;
- органите: нотифицираните органи, органите за надзор на пазара и Комисията, за резултатите от изпитванията;
- лицата със законен интерес: сервизи, оператори, извършващи вторично производство, оператори на втори живот и рециклиращи предприятия, за да демонтират безопасно батерията и да знаят подробния ѝ състав; както и купувачът на конкретна батерия, например за да я включи в услуга за гъвкавост на електроенергийната система.
Пример: работилница, която ремонтира велосипедни батерии, сканира пакета на клиент. Тя вижда химичния състав и капацитета като всички останали; ако е призната за лице със законен интерес, тя има достъп и до инструкциите за демонтиране и мерките за безопасност.
Достъпът е безплатен за всеки в рамките на неговите права (чл. 78, буква б)).
Защо паспорт за всяка батерия, а не за всеки модел?
Защото част от информацията е специфична за всеки екземпляр: неговият номер, датата на производство, а после и състоянието на изправност и историята му. Регламентът говори за „информация относно модела на батерията“ и за „специфична за отделната батерия информация“ (чл. 77, параграф 2).
На практика повечето данни са общи за всички батерии от един и същи модел. Въвеждате ги веднъж; след това всеки екземпляр получава свой паспорт със свой уникален идентификатор – поредица от знаци, която никоя друга батерия не споделя (чл. 3, точка 66 и чл. 77, параграф 3).
Как се преглежда?
Чрез QR кода, отпечатан или гравиран върху батерията. Той препраща към уникалния идентификатор, определен от дружеството, което пуска батерията на пазара (чл. 77, параграф 3). QR кодът и идентификаторът трябва да съответстват на серията международни стандарти ISO/IEC 15459 (световните правила за определяне на уникални идентификатори) или на равностоен стандарт (чл. 77, параграф 3).
Батерия, продавана в няколко държави, има многоезичен паспорт: данните, които не са неутрални (текстове, за разлика от числата), трябва да се предоставят на езика или езиците, определени от всяка държава членка, в която тя се продава (Комисията, уебинар от 7 юли 2026 г.).
Колко дълго трябва да съществува?
Докато съществува батерията. Паспортът престава да съществува след рециклирането на батерията (чл. 77, параграф 8). Дотогава той трябва да остане на разположение, включително ако отговорното дружество „престане да съществува или прекрати дейността си в Съюза“ (чл. 78, буква д)).
Регламентът не определя срок в години: паспортът трябва да остане на разположение през целия живот на батерията, включително втория ѝ живот, и престава да съществува едва след рециклирането ѝ (чл. 77, параграф 8). Това е хоризонтът, с който трябва да се планира хостването на паспортите.
Какво паспортът не е
- Не е сертификат. Никой орган не го издава и не потвърждава съдържанието му. Дружеството, което пуска батерията на пазара, го създава и отговаря за точността му (чл. 77, параграф 4).
- Не е европейският регистър. Комисията води регистър, в който се декларира уникалният идентификатор на всяка батерия (чл. 77, параграф 10). Този регистър не съхранява съдържанието на паспорта (Комисията, уебинар от 7 юли 2026 г.); самият паспорт се хоства от дружеството или от избран от него доставчик на услуги.
- Не е етикетът. Физическата маркировка остава задължителна наред с паспорта: символът за разделно събиране от 18 август 2025 г., QR кодът от 18 февруари 2027 г. и новите информационни етикети, задължителни 18 месеца след влизането в сила на акта на Комисията, който ще определи формата им (чл. 13, параграфи 1–3 и 10); този акт все още не е приет. Вижте очакваните текстове.
- Не е досие за Вашата верига на доставки. За въглеродния отпечатък, рециклираното съдържание и надлежната проверка в паспорта ще фигурират само резултати и само когато тези задължения започнат да се прилагат (Комисията, уебинар от 7 юли 2026 г.).
- Не е паспорт „за модел“, както видяхме, нито хартиен документ.
Какво казва текстът
„От 18 февруари 2027 г. за всяка батерия за леки транспортни средства, всяка индустриална батерия с капацитет над 2 kWh и всяка акумулаторна батерия за електрически превозни средства, пусната на пазара или пусната в действие, трябва да съществува електронен запис“ (чл. 77, параграф 1).
„Паспортът на батерията трябва да е достъпен чрез QR кода, посочен в член 13, параграф 6“ (чл. 77, параграф 3).
„Паспортът на батерията престава да съществува след рециклирането на батерията“ (чл. 77, параграф 8).
Какво още не е решено
- Кой точно има законен интерес и какво могат тези лица да правят с данните: акт за изпълнение на Комисията трябваше да уточни това до 18 август 2026 г. (чл. 77, параграф 9). Той все още не е приет; проектът му е публикуван за коментари до 16 ноември 2026 г. Според този проект състоянието на изправност и историята на всяка батерия биха били запазени за нейния купувач и за лицата, действащи от името на купувача, а сервизите и рециклиращите предприятия биха виждали състава и демонтирането. Вижте очакваните актове. Това не променя датата 18 февруари 2027 г.
- Регистрирането в регистъра: регистърът е открит от 20 юли 2026 г. (съобщение на Комисията от 20 юли 2026 г.), но все още не и за батериите (ръководство за потребителя на регистъра v1.03, § 6.2.1).
Проследяване на текстовете: очаквани актове.
Какво следва?
- Направете безплатната диагностика: за две минути ще разберете дали сте засегнати, в какво качество и за коя категория.
- След това прочетете кой отговаря за паспорта.
Страницата е проверена на 24 октомври 2026 г. спрямо консолидирания текст на Регламент (ЕС) 2023/1542 към 13 август 2026 г. Тази страница има информационен характер и не представлява правен съвет.