Към съдържанието

Какъв QR код и какъв идентификатор трябва да има батерията през 2027 г.?

От 18 февруари 2027 г. всяка батерия трябва да носи четим QR код – черно-бялото квадратче, което се сканира с телефон; за батерия за велосипед, тротинетка или друго леко транспортно средство, индустриална батерия с капацитет над 2 kWh или батерия за електрическо превозно средство този QR код препраща към уникален идентификатор, съответстващ на международните стандарти ISO/IEC 15459, който отваря нейния паспорт (чл. 13, параграф 6 и чл. 77, параграф 3 от Регламент (ЕС) 2023/1542).

На тази страница

Всички батерии ли ще имат QR код?

Да. „Считано от 18 февруари 2027 г., всички батерии се обозначават с QR код“ (чл. 13, параграф 6). Според нашето тълкуване това се отнася до батериите, пуснати на пазара от тази дата, за всеки екземпляр поотделно, а не до вече пуснатите на пазара наличности; текстът не казва това изрично (вижте батериите без паспорт). Какво отваря QR кодът, зависи от категорията:

  • за батерия за леки транспортни средства, индустриална батерия с капацитет над 2 kWh и батерия за електрическо превозно средство: паспорта на батерията (чл. 13, параграф 6, буква а));
  • за останалите, например портативна батерия: етикетирането, декларацията за съответствие, доклада за надлежната проверка и информацията за отпадъците (чл. 13, параграф 6, буква б)).

QR кодът е определен като „машинночетим матричен код, който препраща към информация, както се изисква съгласно настоящия регламент“ (чл. 3, точка 24).

Какви са правилата за самия код?

Те са кратки. QR кодът трябва да има силен контраст с фона и размер, достатъчен, за да бъде прочетен от обикновен четец, например от телефон (приложение VI, част В). Той се отпечатва или гравира „по видим, четлив и незаличим начин“ върху батерията; ако това не е възможно поради размера или естеството ѝ, той се поставя върху опаковката и придружаващите документи (чл. 13, параграф 7).

А стандартът ISO/IEC 18004? Това е международният стандарт, който определя формата на QR кода – този, който четат всички телефони. Регламентът не го цитира: той говори само за „QR код“. На практика QR кодът е код по ISO/IEC 18004.

Пример: сглобявате пакети за товарни велосипеди. QR кодът може да бъде гравиран с лазер върху корпуса, на място, което се вижда, без да се демонтира батерията. При малка, силно интегрирана батерия на тротинетка той по-скоро ще бъде върху опаковката и в инструкцията.

Какво е уникалният идентификатор?

Уникалният идентификатор е „уникална поредица от знаци за идентифициране на батериите, която също така дава възможност за интернет връзка към паспорта на батерията“ (чл. 3, точка 66). Това е номерът, който никоя друга батерия в света не споделя.

Вие го определяте, ако пускате батерията на пазара: QR кодът препраща „към уникален идентификатор, който икономическият оператор, пускащ батерията на пазара, определя за батерията“ (чл. 77, параграф 3). Този идентификатор е и това, което ще декларирате в европейския регистър (чл. 77, параграф 10).

Можете да създавате тези идентификатори сами, съгласно правилата на приложимите стандарти, или да използвате търговска услуга (ЧЗВ на Европейската комисия относно паспорта на батерията, въпрос 5.2, документ без задължителна сила). И в двата случая идентификаторът трябва да съответства на ISO/IEC 15459 или на еквивалентен стандарт (чл. 77, параграф 3).

Защо ISO/IEC 15459 и каква е ролята на GS1?

Чл. 77, параграф 3 изисква QR кодът и идентификаторът да съответстват на стандартите ISO/IEC 15459, части 1 до 6, „или техен равностоен стандарт“. Серията ISO/IEC 15459 осигурява световната уникалност на идентификаторите: всеки идентификатор започва с кода на призната издаваща агенция, донякъде като кода на държавата в началото на телефонен номер. Този код гарантира, че две дружества никога няма да създадат един и същ номер.

GS1 е най-разпространената издаваща агенция: тя управлява баркодовете на стоките за масово потребление. На практика едно МСП (малко или средно предприятие) членува в GS1 в своята държава и получава фирмен префикс; след това то изгражда идентификаторите си от този префикс. Членството е платено; тарифите се определят от организацията GS1 на всяка държава.

В България националната организация е GS1 Bulgaria (https://www.gs1bg.org/), посочена в списъка на националните организации на GS1 (https://www.gs1.org/locations/bulgaria). Попитайте я директно за действащите условия и тарифи.

На практика много участници използват формата GS1 Digital Link: интернет адрес, който съдържа идентификатора GS1 и който QR кодът кодира. Това е пазарна практика, а не задължение по регламента.

Какво не може да се прави?

  • Да си измислите собствен идентификатор без издаваща агенция. Съществуват „самоиздавани“ схеми (стандартът IEC 61406, децентрализирани идентификатори, определени от W3C, консорциума, който определя уеб стандартите) и те са допустими по европейския стандарт EN 18219 (EN 18219:2026, т. 5.3 до 5.6). Но те не следват ISO/IEC 15459, който чл. 77, параграф 3 посочва за батериите „или техен равностоен стандарт“, без да казва какво е равностоен стандарт. Нашето предпазливо тълкуване: докато чл. 77, параграф 3 посочва ISO/IEC 15459, по-добре е те да се изключат. Проектът на делегиран акт от 29 септември 2026 г., който би препращал към EN 18219, би ги направил допустими, ако бъде приет.
  • Да замените QR кода с безконтактен чип (NFC или RFID, четим от малко разстояние). Само делегиран акт би могъл да разреши други интелигентни етикети вместо QR кода или в допълнение към него (чл. 13, параграф 8); такъв не е приет.

Защо се казва, че QR кодът е „жива връзка“?

Защото QR кодът не съдържа паспорта: той съдържа адрес. Паспортът се хоства онлайн, а QR кодът е гравиран върху батерията за целия ѝ живот. Ако адресът престане да работи, QR кодът води към мъртва страница, а хиляди вече продадени батерии не могат да бъдат гравирани наново.

А паспортът трябва да остане на разположение дори ако дружеството, което го е създало, престане да съществува или напусне Съюза (чл. 78, буква д)), и престава да съществува едва след рециклирането на батерията (чл. 77, параграф 8). Регламентът не определя срок в години: QR кодът трябва да работи през целия живот на батерията, включително втория ѝ живот. Две практически следствия: изберете адрес, който контролирате (собствено име на домейн или резолвер на GS1), и хостинг, предвиден да издържи дълго.

Фирмата за възстановяване пък поставя нови маркировки, достъпни чрез QR кода, които препращат към промяната на статуса на батерията (чл. 13, параграф 9).

Какво казва текстът

  • „Паспортът на батерията трябва да е достъпен чрез QR кода, посочен в член 13, параграф 6, препращащ към уникален идентификатор, който икономическият оператор, пускащ батерията на пазара, определя за батерията“ (чл. 77, параграф 3).
  • „QR кодът и уникалният идентификатор съответстват на стандартите на ISO/IEC 15459-1:2014, 15459-2:2015, 15459-3:2014, 15459-4:2014, 15459-5:2014 и 15459-6:2014 или техен равностоен стандарт“ (чл. 77, параграф 3).

Какво още не е решено

  • „Или техен равностоен стандарт“: текстът не казва какво е равностоен стандарт. Проект на делегиран акт, публикуван за коментари на 29 септември 2026 г., би заменил серията ISO/IEC 15459 със стандарта EN 18220:2026 за QR кода и стандарта EN 18219:2026 за уникалния идентификатор, отново „или техен равностоен стандарт“. Той не е приет: ISO/IEC 15459 остава позоваването. На уебинара от 27 май 2026 г. Комисията беше посочила, че настоящите стандарти ще останат използваеми. Вижте очакваните актове.
  • Формат, изискван от регистъра: ръководството за регистъра изисква идентификатор на продукта във формата на интернет адрес, съответстващ на стандартите на съвместния технически комитет, отговарящ за цифровия продуктов паспорт в европейските организации за стандартизация (CEN-CENELEC JTC 24) (ръководство v1.03, § 6.2.1). Връзката с ISO/IEC 15459 не е обяснена от Комисията; все още не сме я проверили в самите стандарти.
  • Какво биха променили EN 18219 и EN 18220: EN 18219 допуска няколко схеми за идентификатори, сред които идентификатор по ISO/IEC 15459 (например GS1), записан под формата на уеб адрес, за GS1 това е „GS1 Digital Link“; тя допуска и самоиздавани идентификатори. EN 18220 определя формата на QR кода (стандарт ISO/IEC 18004:2024, пълен уеб адрес) и дава препоръчителни стойности за размера и качеството на печата (EN 18219:2026, т. 5.2 до 5.6; EN 18220:2026, т. 5 и приложение B). Тези стандарти биха станали задължителни едва след приемането на проекта на делегиран акт.

Известия по имейл →

Какво следва?

Страницата е проверена на 30 септември 2026 г. спрямо консолидирания текст на Регламент (ЕС) 2023/1542 към 13 август 2026 г. Тази страница има информационен характер и не представлява правен съвет.